Ролята на взаимоотношенията в семейната среда е изключителна важна за децата. Те са първият образец за поведение и междуличностни взаимоотношения на малчуганите. Много психолози са установили, че семейните взаимоотношения създават модел на поведение на децата, които те пренасят в по-нататъшното си развитие. По какъв начин те ще общуват с другите хора от тяхното обкръжение, зависи от семейната среда, в която те ще израснат. Децата, които получават по-малко обич, топлина и грижа в дома се оформят по-трудно като уверени личности. При нередовното общуване между родители и деца се предизвикват в детето различни тревожни състояния и не добро развитие на чувствата за съчувствие и отговорност. Налице са много източници, които доказват, че инстинктите на добрите родители се проявяват по-изразено у хора, които са получавали през детството си достатъчно любов и грижа в семейната среда. Разбира се, отношението към децата трябва да е съобразено с тяхното поведение. При лоши прояви на малчуганите, родителите не трябва да си затварят очите и да отстъпват. Когато забраните и наказанията към децата се прилагат в точния момент, те имат положителен ефект върху детското възпитание. Благодарение на тях малчуганите започват да различават доброто от лошото поведение.
Срещат се много родители, които се опитват да компенсират липсата на внимание към децата си с презадоволяване на материалните им нужди. Дори и материално задоволените деца изпитват нужда от семейна топлина, ако тя липсва в семейството. За съжаление фразите като „Мама и татко нямат време за мен”, „Никой не ме обича” са от деца, които са пренебрегвани от своите родители. Малчуганите оценяват до колко ги обичат техните родители с това, до колко внимание получават от тях и до колко се интересуват от тях. Материалното задоволяване никога не е било критерий за обич. Всяко дете се ражда уникално и с неограничен потенциал за развитие. Различните личностни отношения у него се появяват, когато то се изгради като личност със собствен поглед и ценности за света. Благоприятната семейна обстановка създава красота в живота на децата. Включването им като главен участник в семейната среда е един успешен път за тяхната реализация. Децата започват да усещат атмосферата в семейството още от 7-месечна възраст. Те улавят и попиват всяка промяна в настроенията, емоциите и тона на гласа на своите родителите. Качественото общуване на родителите с децата води до изграждане на една силна връзка на доверие. Важно е малчуганите да бъдат изслушвани от своите предшественици. През предучилищната възраст на децата съществуват много добри условия за изграждане на силна емоционална връзка с тях. Ако родителите успеят да постигнат това, за тях ще бъде много по-лесно да общуват със своите деца, когато те навлязат в юношеска възраст. Възрастните трябва да се съобразяват с потребностите, способностите и личните качества на малчуганите при взаимодействието си с тях. Общувайки с възрастните, детето придобива важен опит за взаимоотношенията с другите. Ако то е свидетел на грубо отношение на неговите родители към техните предшественици, тогава в него няма да се развият ценности за уважение към по-старшите.
Каквото е отношението на майката и бащата към своите родители, такова отношение ще получават и те от своето поколение. Децата възприемат по-лесно моделите на поведение, които виждат, отколкото моделите към които са призовани да се придържат. В конфликтните семейства се наблюдават деца, които са разпуснати, нечестни, с нежелание за учене и трудолюбие, безотговорни и несериозни. Противоречията в семейната среда се отразяват отрицателно на детската психика и пораждат чувства на злоба и неувереност. Родителите винаги трябва да се стремят да предпазят децата от конфликтни ситуации. Малчуганите, които израстват в такива семейства нямат светли идеали за дружбата и любовта.
И обратно, децата, които израстват в семейства с хармонични отношения, в повечето случаи израстват като дисциплинирани, трудолюбиви, ученолюбиви, общителни и сериозни личности. Игровите елементи в заниманията, хуморът, шегите и забавленията развиват положително семейното общуване. Те намаляват отрицателната емоция и сближават хората. От съществено значение за семейното общуването е авторитетът. Без него възпитанието е невъзможно. Авторитетът на родителите се постига с уважение и взискателност към малчуганите и към техните чувства и интереси. Изграденият от лъжи, високомерие и педантизъм авторитет има сила върху детето до опредена възраст. След това той има негативен ефект.
Заключение
Ако намирате статията за полезна, споделете я с Вашите приятели. Засегнатата тема в нея е много сериозна и би било добре да достигне до повече хора.
